Извира навън, бързо извира,
стремглаво се спуска и сила набира.
Безмилостно пори пръстта корава,
сива пустота след нея остава.
Енергично помита живи и мъртви,
обикновени предмети и златото скъпо.
Огън в нея сякаш гори,
но огньовете по пътя си бързо гаси.
Звездите във нея уплашено се взират,
зад облаци тъмни скривалище намират.
А когато слънцето весело изгрее,
светлината му по-слабо от свещица тлее.
....................................................
Нима не я познахте досега?
Това е кръвта на ранената Земя !!