Първата дума, която произнасяме е МаМа или по-точно УаУа, понякога е ДаДа или ТаТа. Зависи от вроденото ни произношение.
И ряпа да ядат ония "Ом"-натите! Това е най-универсалната мантра. Опитай първичният си вик "Жив съм" в твоето си произношение и ще видиш. То не успокоява, но кое живо седи мирно? Ма-Ма, Ма-Ма, Ма-Ма...
Но думата ми е за втората дума. Тя е от езика на близките, тя не е универсална, а лична. Тя говори за нашата същност. Тя носи нашата радост, нашият свят. Тя променя ритъма, не е прост, но е твоят. Тя е заклинанието в света, който ще стане твой. И е различна за различните хора. Всички наоколо я очакват - това е първи опит за контакт с космичните гости. Очаквана от всички и все пак изненада. Запитай ги - те още я помнят.
010205
Ниво -1
Сладар