автор: victo

В деформирана нефронтална
плоскост животът ми се смее,
ухилен и оглозган в окръжност-
елипса се рее. Завъртан
в цикъл безконечен с скорост
неопределена и обеми ръбести,
сферични, феерични продължава
да копнее да среща другите
животи и пространства
необятни с циклите им
непонятни.
В облите предмети
откривам красотата, в ръбестите-
строгостта, а в драперията-
мекостта, необходими ми
в живота, за да поддържам
скоростта чрез чувство
и усещане, да подклаждам
яркостта на пламъка у мене.