Сенките ни стъпват безшумно
по покрива на къщата
на дните ни. Когато няма светлина.
А ние стигнем ли
покрива на къщата
на дните си
ще бъдем само
сенки
от спомени.
Това е нещо, което ужасно ме замисли. Ще си призная защо. Няколко пъти го прочетох и все прескачах един ред:
"Когато няма светлина."
Имам различни обяснение, но все са си мои :) Ти сигурно имаш причина да го сложиш. Но лично за мен и без този ред картината е пълна.
Искрено съм впечатлена :)
знаеш ли това е точно кръпката,която лепнах в последния момент,когато се замислих,върху това което излезе,защото потърсих логика-кога сме разделени от сенките си-когато спим и когато няма светлина.В поезията няма много логика и затова този ред не е на място:)))
От друга гледна точка, за да има сенки, трябва да има поне малко светлина. Това важи, ако изолираме сянката като такава, а не в твоето стихотворение. Но както и да погледнеш, на мен ми харесва :)
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143
Онлайн са:
Анонимни: 798
ХуЛитери: 2
Всичко: 800
Онлайн сега:
