автор: glishev

КОЛКО ОБИЧАХ, любима стопанке,
твоите пръсти да ме потупват
по черепа тежък. Муцуна протягах!
Ушите широки, разкошно червени,
чудато надигах, размятах ги волно,
разтърсех ли мощно главата голяма.
И спомням си още, добра господарке,
че с радост полагах аз лапа широка
на скута ти, честно и с кучешка обич.
Сега се сбогувам - заспивам дълбоко.

Здравей, господарю! Със теб поживяхме
задружно, по мъжки. Ти тракаше, седнал,
на свойте клавиши пред грейнал монитор,
а аз зад гърба ти лежах на килима
и тежко размислях за Висшето благо.
И двамата точно кое е то знаем:
огънят, лумнал в камината стара,
високият пламък и тихата вечер.
Оставям те вече, че студ ме обзема.

Ей, ти, кутрето! Стопанино млади!
От мен ще запазиш ти спомени ясни -
ръцете ти носят на нрава ми знака.
Е, вярно, гърбът ми от тях си изтегли…
Но всъщност със тебе приятели бяхме.
Танцувахме нявга във бялата утрин
за твоята дама и лаех аз, млад бях!
Сега целуни я, че няма да мога
да търся фъстъче в дланта й уханна.
Отивам, прощавай, на Дълга разходка

Протягам се бавно, разкършвам се леко -
далеч ще побягна през равни ливади
и птици ще вдигам на облаци цели!
А щом уморят се краката ми стари,
ще легна спокойно под лешника клонест.
Във летните нощи с ветреца прохладен
зелените ядки щат тихо потраква.
Лай ще се чува на сетер сънуващ…

Патрик
21, ХІ` 1994 - 30, І` 2005.



***
Легна си старото куче.
Зави се със сняг,
със слънце и камъни.

---