автор: Tom

На Любов

"Здравей, аз съм Любов!",
ми пишеш,
и всичко в мен преобърна.
И си спомних, че те обичах.
И разбрах,
че Любов не свършва.

Тя пред времето
не отстъпва
и, подобно на пирамидите,
пази в себе си
всичко скъпо -
видимо и невидимо.

Още
стъпките ти в музея
с белоцветните вишни
чувам.
Има вечност,
щом вярваш в нея.
Става чудо,
щом искаш чудо.

Стиховете целогодишно
в паметта ни
любовно светят.
Има двор с белоцветни вишни.
Има дом за поет-несретник.

Няма нужда
да съдим криво
колко късен е някой плод.
Любовта ни е съпротива.
Тя е винаги
до живот.