проблясъци на нож са дните
потъваме в ръждивия аквариум
със нежелание да бъдем
трезви
кажи ми кукувичке
колко ще живея
/часовникът отдавна ли е спрял/
рене магрит
вълшебнико
не искахме да бъдат тъжните
без знаци в пътя
и бързахме
но в нощите тревожни
завързваха ни пътищата бледи
а бързахме
с дъха на прецедено време
съдбата в скърцащите сухожилия
келнеше порива
как бързахме
със погледи във тъмните звезди
целунали мига
със вечност
кажи ми кукувичке
колко ще живея