ПосещенияПривет, Anonymous
ВХОД
Регистрация
 ХуЛитери:
 Нов: Nela
 Днес: 0
 Вчера: 2
 Общо: 14146
 Онлайн са:
 Анонимни: 697
 ХуЛитери: 0
 Всичко: 697
 |  тези плачещи кучета ми разкъсват сърцето
и аз по подобие на тях вия от болка
при вида на страдащ мъж
загубил любовта си
и сякаш розите стоят във въздуха
и сякаш се молим на Господ да ни прости
защото
"преди да дойдеш
някой те е обичал
и пак ще те обича
след като си тръгнеш"
и тази емоция като восъчна свещ се стопява
и ни показва светлината в тъмното
а ние се мятаме
вперили злобни погледи към небето
и хвърляме пръст без посока
и се учим да изговаряме
тези най-прости думи:
"обичам те"
и се моля вместо него тя да стане
а дъжда се смесва със сълзите ми
и още се питам
колко малко е нужно понякога
да бъдеш до някого истински?
Публикувано от BlackCat на 30.01.2005 @ 14:50:52
| Рейтинг за текстСредна оценка: 4.87
Оценки: 16
 Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай. |
| "съпричастие" | Вход | 11 коментара (32 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: съпричастие
от Merian на 30.01.2005 @ 14:56:31
(Профил | Изпрати бележка) http://lightfull.hit.bg | една кратко и съпричастно
Да
малко е нужно...колко точно едва ли е отговора който търсиш мисля......
някой преди време беше написал в един стих тук в сайта
"оставаше ми малко
и в малкото сгреших..."
неумението да прознасяме навреме простите думи....
Разприказва ме...извини ме за многословието...
|
Re: съпричастие
от moeto (moeto@abv.bg) на 30.01.2005 @ 16:17:41
(Профил | Изпрати бележка) | въпросите са повече от отговорите,
може би това е целта,
да се провокираме един друг
и въпреки всички разправии, кавги, псевдо похвали, искрени коментари и пожелания е прекрасно, че ни има и че ковем словото като собствен кръст,
надъхвайки се един друг и страдайки заедно, предавайки емоцията като щафета,
другото е преходно и не си струва да се коментира |
]
Re: съпричастие
от tristessa (yuliyana@all.bg) на 30.01.2005 @ 15:13:45
(Профил | Изпрати бележка) | много е красиво и тези вечни въпроси, които си задаваме за очевидното..
като че ли нарочно правим така, че да трябва да си ги задаваме..човешка му работа..
Цвят от дъжд и желязо
Казваше: смърт, тишина, самота;
като любов, живот. Думи
от нашите временни образи,
И вятърът лек се оттегля всяка сутрин
и времето с цвят на дъжд и желязо
премина върху камъните,
върху нашето затворено шептене на проклетници.
Все още истината е далече.
И кажи ми, човеко разпънат на кръста,
и ти от моите уголемени от кръвта ръце,
как ще отговоря на онези, задаващи въпросите?
Сега, точно сега: преди друга тишина
да влезе в очите, преди да се надигне другият вятър
преди да цъфне друга ръжда.
Салваторе Квазимодо
|
Re: съпричастие
от moeto (moeto@abv.bg) на 30.01.2005 @ 16:09:49
(Профил | Изпрати бележка) | този стих е много силен
не мога да го коментирам,
правя опити за сравнение,
които не са в моя полза
благодаря ти :)
|
]
Re: съпричастие
от midnight_witch на 30.01.2005 @ 15:49:53
(Профил | Изпрати бележка) | знам за какво говориш.макар че съм кучката днес.знам как се вие срещу луната и проклинаш.знам колко може да боли.ще ти кажа само едно:
Бог на никого не дава по-тежък кръст от този,който е в състояние да носи.
Е,бях човек за 20 секунди.Благодаря ти. |
]
[Без заглавие]
от midnight_witch на 30.01.2005 @ 16:24:46
(Профил | Изпрати бележка) | | Зарежи това.Днес съм лудата. |
]
Re: съпричастна съм
от moeto (moeto@abv.bg) на 30.01.2005 @ 16:31:08
(Профил | Изпрати бележка) | стихът е и молитва,
внимавай с ритуалите |
]
Re: съпричастие
от sime на 30.01.2005 @ 18:14:57
(Профил | Изпрати бележка) | "колко малко е нужно понякога
да бъдеш до някого истински?"
този въпрос ме закова, защо понякога, защо до някого, защо не винаги, не е ли истински с останалите когато е наясно и искрен със себе си? |
Re: съпричастие
от moeto (moeto@abv.bg) на 31.01.2005 @ 09:20:34
(Профил | Изпрати бележка) | хе-хе уместен въпрос,
по-скоро стилистичен отколкото по същество,
думичката понякога тук не се използва като веднъж или рядко, а понякога като осъзнаване на загубата на лирическия герой....
в произведението е налице една драматична физическа раздяла...
караш ме да се смея, а исках да пресъздам драма....... |
]
Re: съпричастие
от sime на 31.01.2005 @ 22:04:31
(Профил | Изпрати бележка) | Въпросът ми се отнасяше за значението на "истински". Ще ти припомня "Кадифеният заек" на Маджъри Уйлямс /убедена съм че си я чел :)/ "Истинското не означава как си направен. То е нещо, което се случва вътре в теб. Когато едно дете те обича дълго време и не просто си играе с теб, но наистина те обича, тогава ставаш истински. Не става отведнъж. Ти ставаш. Отнема дълго време. Ето защо не се случва на хора,които се чупят лесно или имат остри ръбове,или които трябва внимателно да се съхраняват. Общо взето, докато станеш истински, повечето от косата ти е опадала от обичане и очите ти са паднали, и ставите ти са се разхлабили и си станал много опърпан. Но тези неща вече нямат значение, защото щом веднъж станеш истински, не можеш да бъдеш грозен, освен за хора, които не разбират.. Веднъж щом станеш истински, не можеш отново да станеш неистински. Това трае завинаги ... завинаги ... Когато си истински, нямаш нищо против да те нараняват".
И често много дребен жест може да е много по-показателен от девалвиралото в последно време от много честа употреба и невинаги осъзнато значение на "Обичам те".
|
]
Re: съпричастие
от moeto (moeto@abv.bg) на 01.02.2005 @ 09:04:57
(Профил | Изпрати бележка) | поразяват ме Вашите мисли. не съм и предполагал, че можех да хвърля в разсъждения някой така с думите си.
беше удоволствие за мен да чета Вашия коментар |
]
Re: съпричастие
от sime на 01.02.2005 @ 09:13:12
(Профил | Изпрати бележка) | | "ние" сме само читателка, не се вживяваме в ролите на литературни героини и си позволяваме да разсъждаваме понякога :) |
]
]
Re: съпричастие
от sime на 01.02.2005 @ 10:02:19
(Профил | Изпрати бележка) | | :) а някои читатели обичат предизвикателствата и провокациите на авторите :) |
]
]
Re: съпричастие
от sime на 01.02.2005 @ 11:23:30
(Профил | Изпрати бележка) | | хе-хе, авторът си знае, че ми е слабост с всичките си човешки недостатъци :)) |
]
Re: съпричастие
от roza1 на 31.01.2005 @ 11:59:04
(Профил | Изпрати бележка) | Когато "дъжда се смесва със сълзите"
коментарът е безсмислен..
Поздрави! |
Re: съпричастие
от moeto (moeto@abv.bg) на 31.01.2005 @ 12:08:52
(Профил | Изпрати бележка) | пред лицета на смърта всички сме смешни и жалки
и само се надяваме, че любовта е вечна :) |
]
Re: съпричастие
от TriUshi на 31.01.2005 @ 12:27:51
(Профил | Изпрати бележка) | Тези плачещи кучета
и восъчни емоции,са ми достатъчни ,за да съм ти фен.
Много е хубаво! |
]
Re: съпричастие
от Bright на 31.01.2005 @ 20:41:20
(Профил | Изпрати бележка) | "и аз по подобие на тях вия от болка
при вида на страдащ мъж
загубил любовта си"
и аз така :) |
Re: съпричастие
от moeto (moeto@abv.bg) на 01.02.2005 @ 09:10:35
(Профил | Изпрати бележка) | това са гранични състояния,
шега не бива със съдбата |
]
Re: съпричастие
от Bright на 01.02.2005 @ 17:39:36
(Профил | Изпрати бележка) | Прощавай за усмивката в края на коментара. Не бях схванала докрай стиха с неговата символика.
По същество поддържам коментара си. Не бих казала, че се шегувам. Съпричастието означава много за мен и знам как боли от болката на някой друг.
Поздрави за хубавия стих и за душата, отдето извира. |
]
Re: съпричастие
от Inana на 31.01.2005 @ 20:54:21
(Профил | Изпрати бележка) | | Porednoto , koeto me poraziawa. Pozdrawlenia! |
]
|  |
Начало
ХуЛитери
