автор: Rossa

Не ми плачи на рамото, недей!
Аз сълзите ти няма да избърша,
ще те изслушам кротко, а след туй
ще се усмихна и ще те прегърна.

Не ми излизай с тия номерà,
че никой никога не те разбира.
И не чупи стените със глава -
вратата научи се да намираш.

Не се цупи при всеки свой провал,
ще видиш, утре слънце пак ще грее!
А ти на днешните си черни патила
повярвай ми, самичък ще се смееш.

Обичам те, разбира се, така
че не на мене тези простотии!
Виж, ако трябва ще те влача за крака,
но няма да ти позволя да ми се сриваш.

Знам, че сега ме мразиш, може би.
Но мислиш ли, че съм непоклатима,
че винаги във всичко ми върви
и че животът ми е стих във рима?

Изобщо не ми пука за това,
дали ме искаш днес или ме мразиш.
Приятел съм. Подавам ти ръка,
Ако си мъж - сега ще се изправиш!