автор: zoom_fiRe

Как е приказно същото!
Светлините поглъщаме!
Как е черно и хубаво!
Как във черната нощ
спят косите ни влюбено!
Как си с мен и по пътя
на вълните ти нощни
светлините търпя-
да те виждам все още.
Как е нощният дъжд
по косите ти парещ!
Как по моите също!
Как зеници отваряш
и се търсим във мрака!
Светлината как чака!
Как си тук и те няма,
как си вътре и вън!
Как нощта е измама,
а пък светлото сън!
Сякаш всичко изчезва,
(а е тук и го знам)
и в косите ти черни
ти си там, аз съм там!
И във моите също!
Двете там се прегръщат,
и се дръпват отново.
И е странно, и ново,
и е приказно същото!