Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: loni_61
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13939

Онлайн са:
Анонимни: 353
ХуЛитери: 0
Всичко: 353

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Септември 2021 »»

П В С Ч П С Н
    12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930     

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
8 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаЧак тогава той я изпрати...
раздел: Поезия
автор: Marta

Този старец живееше сам.
Нищо ново, житейски банално.
Сам, сам, сред хората сам,
ей такава една тривиалност.

Часовникът в осем го вдига,
звъни дълго и пронизително,
шум да е, в деня не му стига,
в деня е тихо чувствително.

Тоалет традиционен. Банята,
душът, бръснач, огледалото.
После консерва претоплена
и всичкото пак отначало.

После прибираше роклята,
от години делеше леглото
с нейните рокли- топли са,
и му радват душата, окото.

Тази, която бе преспала
до него в нощта я целуваше,
слагаше я нежно на закачалка
избираше друга и се вълнуваше.

После внимателно следващата
на нейната част от леглото полягаше,
а той и говореше, милваше
не бързаше, за къде да бяга.

Жена му отдавна я няма,
от нея останал е гардероб,
пълен с рокли, една измама,
и букет цветя. И негов е роб.

С този стар букет си говори,
и никога не го докосва,
с него си разрешава да спори,
когато за нещо ядосан е.

Този букет е като динозавър,
той е един мъртъв хербарий,
от по- силен полъх би се разпаднал
и прах само очите ще пари.

Той говореше с него за времето,
за цените, за политиката,
той му беше приятел и дреме му,
че в света това лудост наричат.

Един ден като другите, прозаичен.
Часовник в несвяст вдига шум,
той се събужда, не драматично,
до него ухае на стар парфюм.

Той се събужда. И гледа- букета.
Букетът, довчера тъй призрачен.
Букетът сега е разцъфнал и свети,
цветята са свежи и безразлични.

Той показа цветята на роклята,
и бъбреше, постоянно говореше.
После говорът му премина във вопли,
после вече разбра и се отвори.

После вече разбра и плач се отприщи,
после небето се сгромоляса
После вече я няма! Отдавна си е отишла!
А той чак сега я изпрати.


Публикувано от railleuse на 28.01.2005 @ 13:36:56 



Сродни връзки

» Повече за
   Поезия

» Материали от
   Marta

Рейтинг за текст

Средна оценка: 4.78
Оценки: 19


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

26.09.2021 год. / 07:05:59 часа

добави твой текст
"Чак тогава той я изпрати..." | Вход | 13 коментара (37 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Чак тогава той я изпрати...
от ojos на 28.01.2005 @ 13:49:44
(Профил | Изпрати бележка)
толкова е силно... раздра ме отвътре!
не го пожелавам никому...


Re: Чак тогава той я изпрати...
от Marta (marta@all.bg) на 28.01.2005 @ 13:53:15
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/
И аз, разтресена съм.
Не го искам за враговете, които се надявам, че нямам

]


Re: Чак тогава той я изпрати...
от moeto (moeto@abv.bg) на 28.01.2005 @ 13:52:56
(Профил | Изпрати бележка)
след тези думи нямам право да бъда критичен,
виждам един смел почерк, уверен и самобитен изказ,
с две капки хумор, но не ирония,
и поглед на художник вплел в рима философията на живота,
виждам още образа на бащата и любящия, на всеки от нас,

...поглед и за това как се разделяме с близките в себе си и че понякога идва време да ги пуснем да си идат,

чисти и бели поздрави


Re: Чак тогава той я изпрати...
от Marta (marta@all.bg) на 28.01.2005 @ 13:57:26
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/
moeto, признателна съм ти за думите.
И съм сигурна в чистите ти и бели поздрави ;)

]


Re: Чак тогава той я изпрати...
от libra на 28.01.2005 @ 13:54:09
(Профил | Изпрати бележка)
мда...силно
добре си го написала..


Re: Чак тогава той я изпрати...
от Marta (marta@all.bg) на 28.01.2005 @ 13:59:13
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/
не знам дали е добре, либра, стресна ме...Така го написах...
много е жестоко, извън моя въздушен замък, много

]


Re: Чак тогава той я изпрати...
от libra на 28.01.2005 @ 14:07:36
(Профил | Изпрати бележка)
какво ли няма в този живот Мартичка...има и жестоки неща..
хайде сега след като си го написала, недей повече...
когато аз написах моя "Сънят" се чувствах по същия начин и сега когато отговарям на някой и друг изостанал коментар, избягвам да го гледам...
разбирам те..

]


Re: Чак тогава той я изпрати...
от Marta (marta@all.bg) на 28.01.2005 @ 14:10:44
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/
Аз си знам колко е жестоко, нали затова се затваряме във въздушни замъци...и затова са ни фантазиите, когато реалността не ни понася.
И така...
благодаря за разбирането

]


Re: Чак тогава той я изпрати...
от hekuba (zhetcheva@yahoo.com) на 28.01.2005 @ 13:58:17
(Профил | Изпрати бележка)
ето такова нещо може да ме разреве..не истории за разбити сърца и всякакви други псевдо усещания
истинско..история от улицата
поздравявам те


Re: Чак тогава той я изпрати...
от Marta (marta@all.bg) на 28.01.2005 @ 14:00:30
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/
мен без друго ме беше хванала сълзата, та това ми дойде в повече и за да не ме разлее съвсем, трябваше да го споделя.

]


Re: Чак тогава той я изпрати...
от miglena (megira@abv.bg) на 28.01.2005 @ 14:36:27
(Профил | Изпрати бележка) http://www.miglena.net/
А тя го чака там, в отвъдното...
с букет от момини сълзи
и в булчинска рокля

за такава любов
всяко изпращане е ...
само за да има нова среща


Re: Чак тогава той я изпрати...
от Marta (marta@all.bg) на 28.01.2005 @ 14:38:24
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/
Не знам, Меги, чака ли някой някого там. Наистина не знам.
Но едно знам, че трябва тук и сега да даваме любов. Да споделяме света.

Дано си права, дано :)

]


Re: Чак тогава той я изпрати...
от miglena (megira@abv.bg) на 28.01.2005 @ 14:52:32
(Профил | Изпрати бележка) http://www.miglena.net/
Ти поне си 101 процентово права ;)

]


Re: Чак тогава той я изпрати...
от Marta (marta@all.bg) на 28.01.2005 @ 15:03:45
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/
Инак всичко си губи смисъла.

]


Re: Чак тогава той я изпрати...
от rajsun на 28.01.2005 @ 20:02:56
(Профил | Изпрати бележка)
Ще кажа неприятност,
но след живота тук,
по всяка вероятност
не ни очаква друг. /В. Петров?/

]


Re: Чак тогава той я изпрати...
от Marta (marta@all.bg) на 28.01.2005 @ 20:15:16
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/
По всяка вероятност...

да цитирам и аз един автор:
"Сега е звездният ми сън,
а другият е после."

]


Re: Чак тогава той я изпрати...
от ili-ili на 28.01.2005 @ 15:35:29
(Профил | Изпрати бележка)
Много боли това изпращане,аз поне изпратих и части от душата си.


Re: Чак тогава той я изпрати...
от Marta (marta@all.bg) на 28.01.2005 @ 15:37:49
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/
Предпочитам да ме изпратят, най- искрено, ако имах някакво право на избор.

]


Re: Чак тогава той я изпрати...
от Ray (bdoych@abv.bg) на 28.01.2005 @ 15:37:00
(Профил | Изпрати бележка)
Потресаващо е, как хората спират да живеят, не можейки да понесат раздялата; когато са проектирали себе си изцяло в друг, близък човек. Понякога моментът на "разбирането" така и не успява да дойде.
Марта, много човешки и хубав стих!


Re: Чак тогава той я изпрати...
от Marta (marta@all.bg) на 28.01.2005 @ 15:42:16
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/
Така е. Срастването понякога е извън всичките ни представи за близост. В живота.

]


Re: Чак тогава той я изпрати...
от frenka на 28.01.2005 @ 19:29:34
(Профил | Изпрати бележка)
Prosto iskam da izrazia skromnoto si vyzhi6tenie na stiha,na smisyla,na poslanieto...Prosto bez dumi te ostavia...


Re: Чак тогава той я изпрати...
от Marta (marta@all.bg) на 28.01.2005 @ 20:17:16
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/
Благодаря, не е издържано като стих, но емоцията обикновено ми пречи да изчистя и изпиля всичко, пречи на шлифовката.

Благодаря, frenka :)

]


Re: Чак тогава той я изпрати...
от joanna_vas (joanna_v@all.bg) на 28.01.2005 @ 19:39:18
(Профил | Изпрати бележка)
Ехеее браво Мартичка :)))) колко нашироко си го описала :)))) Браво :)))


Re: Чак тогава той я изпрати...
от rajsun на 28.01.2005 @ 20:00:54
(Профил | Изпрати бележка)
Марта, извинявай, явно пак не съм в час.
На някой пък му харесва да е нашироко описано... Няма угодия!

]


Re: Чак тогава той я изпрати...
от Marta (marta@all.bg) на 28.01.2005 @ 20:20:58
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/
Няма ;)
Знам, че съм многословна и във влака и тук, просто понякога дотолкова успявам да орежа, друг път съм кратка. Не можах да спестя повече строфи.


]


Re: Чак тогава той я изпрати...
от Marta (marta@all.bg) на 28.01.2005 @ 20:18:49
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/
Наистина е нашироко, прекалено обстоятелствено е, но не можах иначе да предам всичко, което ме шамароса така.
Поздрави, Йоанче :)

]


Re: Чак тогава той я изпрати...
от Merian на 28.01.2005 @ 19:51:21
(Профил | Изпрати бележка) http://lightfull.hit.bg
иска ми се да се обърна към теб с някое от шеговитите ни названия, които сме си приели помежду......за да туширам въздействието този стих....замислящ, натъжаващ........... наблюдаващ и ....толкова човечен!.... но няма....
Само те поздравявам,Мартичка!


Re: Чак тогава той я изпрати...
от Marta (marta@all.bg) на 28.01.2005 @ 20:22:35
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/
Благодаря, Мериан, наистина никак не е за шегувкане.
Жестока история.

]


Re: Чак тогава той я изпрати...
от orange_juice на 28.01.2005 @ 20:31:21
(Профил | Изпрати бележка) http://www.spoetry.net
рално, чак те плисва в лицето:)
но с такава любов си го писала сякаш!


Re: Чак тогава той я изпрати...
от Marta (marta@all.bg) на 28.01.2005 @ 20:37:16
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/
Не знам, сигурно, защото ме боли. Реално е, със сигурност. Живот. Любов.

Сок от портокали за изтрезняване от живота ;)

]


Re: Чак тогава той я изпрати...
от Magdala на 28.01.2005 @ 23:23:21
(Профил | Изпрати бележка)
Долових всички аромати на този стих...
тъжен букет


Re: Чак тогава той я изпрати...
от Marta (marta@all.bg) на 29.01.2005 @ 07:04:34
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/
Благодаря, чувствителен нюх, Magdala.

]


Re: Чак тогава той я изпрати...
от sradev (sradev@wp.pl) на 29.01.2005 @ 11:58:05
(Профил | Изпрати бележка) http://aragorn.pb.bialystok.pl/~radev/huli.htm
Чак тогава той я изпрати...
kogato цветята са свежи и безразлични.

Perfect!!


Re: Чак тогава той я изпрати...
от Marta (marta@all.bg) на 29.01.2005 @ 12:09:56
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/
Къса ми се сърцето, но живот.

:) Поздрав.

]


Re: Чак тогава той я изпрати...
от sradev (sradev@wp.pl) на 29.01.2005 @ 22:23:17
(Профил | Изпрати бележка) http://aragorn.pb.bialystok.pl/~radev/huli.htm
A ne sme li i nie taka
s drugi buketi nerazcxfnali cvetja?

Pozdravi

]


Re: Чак тогава той я изпрати...
от Marta (marta@all.bg) на 30.01.2005 @ 10:35:00
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/
Така сме. Житейска ситуация.
Какво да се прави...

Поздрав.

]