автор: meiia

Само в една невидяна сълза
безумно и истински се разказах.
Разголих се като млада дъга,
вените си като жици прерязах.
Рукна смърт от недокоснат живот,
бликна устрем,неотключван отдавна.
И заизчезвах,променяйки ход.
Бягах от предишната аз като от заразна.
В тази малка невидяна сълза
избухнаха всичките мои вселени,
силни и нови като огромна вълна
и безпределни като липса на време.
Отроних гневно парче от страха,
като крехък кристал го изгризах.
И,докосвайки с цялата сила греха,
се усетих,в себе си влизах.