автор: nadya

Оцелявам
не в тихите слова,
не в нежни цветове,
не в любовните копнежи.
Оцелявам
като на война
между куршумите,
прикривайки гърба си.
Родени
от надеждата в съня
оставям в мислите безсънни
остаряло щастие на брега...
Падаме
и ставаме отново,
но никога на колене,
може би единствено пред себе си...