Сведох глава над ръката си млада,
исках да видя какво съдбата е чертала.
Линията на живота, на любовта дори,
линия на сбъднати и напразни мечти.
Плътта съсредоточено изучавах,
коя съм и къде съм сякаш забравих.
Когато главата си повдигнах,
от взиране вече нищо не виждах.
Краката не знаеха накъде да вървят-
прекалено непознат бе моя път.
Сега на земята черна сядам
и ръката си стара отново изучавам.
Но чертите вече са изтрити,
незабелязано от времето отмити..