автор: veniamin

Когато думите ни
затанцуват нестинарски танц
по нажежените до бяло страници,
когато острието на перото
се дуелира с бурята,
завихрила душата на поета,
когато капките сълзи
се изпаряват недокоснали
избликналата лава стихове,
когато чуеш за последен път
вика на болка и на облекчение,

тогава си се преродел отново,
в новородено откровение.