автор: INTCHOLINI

Мислех, че съм оптимистка,
но тъга от мен сълзи.
А да се предам не искам -
здраво стискам пестници.

На моменти ми се струва,
че потъвам във тъга.
Сякаш няма да изплувам,
за да видя пак деня.

А понякога ми идва
от душевна благодат
нависоко да политна,
да прегърна целия свят.

Мисля се за оптимистка,
въпреки тъгата в мен.
Истината е, че искам
слънчев да е всеки ден.


16.01.2003г.