Прехапах с устни важните решения
и озаптих страха си с шепа лудост,
поставях пред мечтите си мишени,
които умъртвявах със заблуди.
Изгубих усет как клокочи болката
и кожата от страст кога трепери,
кога да плача, мярката за колко
изгубих и следите си до тебе.
Изгубих вятъра на който пишех
писмата безадресни и щастливи,
вълшебствата, които не записах
душата на влюбчивите си рими.
Изгубих тебе и света се срути
в дни на монотонна нерешимост
в душевни пирамиди и банкрути
и чувства опаковани в търпимост.
Изгубих те в стремеж да те запазя,
от себе си, от мислите ми смели…
в страха си, да не би да те намразя,
когато те обсебя, като бреме.
Прехапах те. Най-трудното решение,
все още носи твойто име
и в дни на монотонност и търпение..
прости ми, че със тебе се разминах.