Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Perunika
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143

Онлайн са:
Анонимни: 822
ХуЛитери: 3
Всичко: 825

Онлайн сега:
:: LeoBedrosian
:: pinkmousy
:: AGRESIVE

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Април 2024 »»

П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаОрлов мост
раздел: Поезия
автор: somebody

На О`рлов мост орлите
са разтворили крилете си.
Така им се лети.

Но камъкът студен
е приковал нозете им,
извили са глави.

И тъжно е небето,
капки рони.
И стичат
по телата им сълзи.
И мие ги дъждът-
орлите волни,
и приковани са,
а как им се лети.

13.10.2004г.


Публикувано от aurora на 25.01.2005 @ 08:50:01 



Сродни връзки

» Повече за
   Поезия

» Материали от
   somebody

Рейтинг за текст

Средна оценка: 4.75
Оценки: 4


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

19.04.2024 год. / 10:48:06 часа

добави твой текст
"Орлов мост" | Вход | 1 коментар | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

тъжно-весело
от moeto (moeto@abv.bg) на 25.01.2005 @ 10:37:11
(Профил | Изпрати бележка)
вчера като се прибирах един час от работа, радвах се като малко дете на снега и ми бяха смешни големите задръствания и си мислех как тази сутрин някой ще напише, снегът е паднал-всички сме в траур. напротив, аз съм весел.
имам една история по край орлите, ако се сещаш там наблизо има една дупка, която преди е била езеро "ариана".
много е интересна неговата история, чуй я...

В началото на миналия век, София се е простирала до "Орлов мост". На мястото на сегашния Национален стадион са се намирали гробища, а там между Орлите и стадиона е имало едно кръчме "Ариана", в което се продавала бира и кебапчета, пеели се градски песни, влюбени са идвали на излет и така...
Един ден градоначалникът решил да направи около кръчмата - езеро, идеята била добра, но нямало средства за нея, какво да прави? Седнал той в кръчмето, поръчал си биричка, шипнал сервитьорката по дупето и видял директора на затвора и му хрумнала следната идея...
Да зарови в пръста по някоя златна пара, и да пусне слух сред затворниците, че някъде в месността е заровена торба с жълтици. Така алчността на затворниците била двигател за изкопаването на езерото...
Тобрата със жълтици така и не се намерила, но пък бил налице каналът.
Редица години езерото радвало деца, влюбени и родители, там имало и мост на въздишките, който свързвал сушата с кръчмицата...
Сега както виждаш на мястото, няма нито кръчмица, нито езеро- само една дупка..
И едни тъжни орли от метал, проектирани и направени във Виена...

Поздрави,
те още летят в спомените ми :)


Re: тъжно-весело
от Samorasliak (lyusy8@mail.bg) на 25.01.2005 @ 12:11:01
(Профил | Изпрати бележка)
С огромно извинение за вмешателството.

На автора на стихотворението - поздравления за добрия стих.

На Moeto,още веднъж моля за извинение, но изкам да добавя, че някога в езерото плуваха лодки и водни колела; по-късно там изградиха чудни цветни пеещи фонтани - голяма атракция бяха. За съжаление - бяха.
А сега ... добре си го казал - една дупка ... и едни тъжни орли.

]


Re: тъжно-весело
от somebody (somebody_s@abv.bg) на 05.04.2016 @ 12:30:26
(Профил | Изпрати бележка)
Още са ми пред очите орлите, когато го писах. Беше дъждовно, беше дълго чакане на червен светофар. Слушах музика в колата, чистачките се движеха по стъклата, а те си стояха там...

]