| На О`рлов мост орлите
са разтворили крилете си.
Така им се лети.
Но камъкът студен
е приковал нозете им,
извили са глави.
И тъжно е небето,
капки рони.
И стичат
по телата им сълзи.
И мие ги дъждът-
орлите волни,
и приковани са,
а как им се лети.
13.10.2004г.
Публикувано от aurora на 25.01.2005 @ 08:50:01
| Рейтинг за текстСредна оценка: 4.75 Оценки: 4
Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен. Регистрирай се и гласувай. |
"Орлов мост" | Вход | 1 коментар | Търсене в дискусия | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
тъжно-весело от moeto (moeto@abv.bg) на 25.01.2005 @ 10:37:11 (Профил | Изпрати бележка) | вчера като се прибирах един час от работа, радвах се като малко дете на снега и ми бяха смешни големите задръствания и си мислех как тази сутрин някой ще напише, снегът е паднал-всички сме в траур. напротив, аз съм весел.
имам една история по край орлите, ако се сещаш там наблизо има една дупка, която преди е била езеро "ариана".
много е интересна неговата история, чуй я...
В началото на миналия век, София се е простирала до "Орлов мост". На мястото на сегашния Национален стадион са се намирали гробища, а там между Орлите и стадиона е имало едно кръчме "Ариана", в което се продавала бира и кебапчета, пеели се градски песни, влюбени са идвали на излет и така...
Един ден градоначалникът решил да направи около кръчмата - езеро, идеята била добра, но нямало средства за нея, какво да прави? Седнал той в кръчмето, поръчал си биричка, шипнал сервитьорката по дупето и видял директора на затвора и му хрумнала следната идея...
Да зарови в пръста по някоя златна пара, и да пусне слух сред затворниците, че някъде в месността е заровена торба с жълтици. Така алчността на затворниците била двигател за изкопаването на езерото...
Тобрата със жълтици така и не се намерила, но пък бил налице каналът.
Редица години езерото радвало деца, влюбени и родители, там имало и мост на въздишките, който свързвал сушата с кръчмицата...
Сега както виждаш на мястото, няма нито кръчмица, нито езеро- само една дупка..
И едни тъжни орли от метал, проектирани и направени във Виена...
Поздрави,
те още летят в спомените ми :) |
Re: тъжно-весело от Samorasliak (lyusy8@mail.bg) на 25.01.2005 @ 12:11:01 (Профил | Изпрати бележка) | С огромно извинение за вмешателството.
На автора на стихотворението - поздравления за добрия стих.
На Moeto,още веднъж моля за извинение, но изкам да добавя, че някога в езерото плуваха лодки и водни колела; по-късно там изградиха чудни цветни пеещи фонтани - голяма атракция бяха. За съжаление - бяха.
А сега ... добре си го казал - една дупка ... и едни тъжни орли. |
]
Re: тъжно-весело от somebody (somebody_s@abv.bg) на 05.04.2016 @ 12:30:26 (Профил | Изпрати бележка) | Още са ми пред очите орлите, когато го писах. Беше дъждовно, беше дълго чакане на червен светофар. Слушах музика в колата, чистачките се движеха по стъклата, а те си стояха там... |
] | |