Лудите не са разбрани,
а усмивани, презирани
за тяхната различност
и не само, сякаш за това,
че знаят нещо повече,
но го пазят за себе си
и егоистично му се наслаждават
като детска тайна, непозната
за големите. Тази пролука
в непознатото,
която винаги е привличала
(и от страх отблъсквала)
е с неопределени граници,
но всеки осъзнато,
или не, се стреми към нея
най - малкото, за да
задоволи любопитството си,
да запълни неудовлетвореността си,
или по голям ред други причини,
скривани от всички останали,
търсещи своето прозорче..
В това е част от тайната
на живота и смъртта.
Нараняването на душата
е естествено, като болката,
която преодоляваме с мисълта
за после - винаги възнаградени
и очакващи по - добро.
А когато някой се мисли за Бог,
той е такъв, поне за себс си
и защо е необходимо
да убеждава другите,
след като един ден
ще разбере, че това страдание
е било излишно,
но необходимо - поне,
за да научи малко повече
за себе си и другите,
както и за милостивия
Всевишен.