автор: Marta

Тихо ношем тревите полягат,
бавно изгрява луна,
дървета към небето се протягат
и шумолят приспивно с листа.

Птиците отдавна са се скрили
и цветятя вече са заспали,
нейде мъничко щурче засвири
и ветрец лицето ми погали.
_______________________

Искаш ли да се превърнем в приказка,
заедно с небето и земятя,
искаш ли да сме съвсем измислени
нощни скитници в тишината?