Иде ми да кажа не ми пука че вече не се виждаме както преди,
иде ми с глас да съобща на света - че вече мога и без теб.
Иде ми сам да спра сърцето си да спре да бие бясно в гърдите ми.
Иде ми... но нещо ме спира и какво ли е то, се питам, без да знам.
Мина Време и разбрах колко съм грешал в отношението си към теб.
Не вярвах че ще мога да го кажа макар и само на себе си.
Не мислех че ще дойде момента, когато щe се наложи да си кажа - ощe не.
Че да се боря трябва за тебе - колкото и тежко да изглежда отстрани.
Да се докосна до сърцето ми трябваше време да сторя това.
Да го разбера с със себе си да се помири - трябваше да го накарам.
Беше трудно, спомените ме държаха нажежени в сърцето ми, само изгарящи ме, без да ми дават отговорите, от които имам нужда.
Затворих очи - и виждах те непрекъснато, каквато си, такава - не ми трябва да си друга, нито да те променям с нещо.
Каквото и да кажа - то е защото ти искаш да ме питаш и да узнаеш отговора.