"Няма щастие, щастие няма."
               Пеньо Пенев
И нищичко не искам аз да имам.
Достатъчен е спомен - да ме трови.
Това, което беше ми любимо
в земята като семе ще заровя.
Дано поникне някога от всички
неща, с които съм се разделила
градина с белоцветни тъжни вишни,
растящи с непозната страшна сила.
Дано поникнат после и житата
със сребърната светозарна пяна
и сетне аз да легна там, богата
със всичко онова, което нямам.