автор: Rossa

Тя

Отначало, когато всички заминаха, беше щастлива, че поне за малко ще си почине от съпруг и деца. Сега, три дни по-късно, се побъркваше без тях. Особено вечер не можеше да си намери място в къщи. Чувстваше се нервна и напрегната.
Поне да беше заваляло, по дяволите! Но не, вечерта беше тежка и душна, една от онези проклети вечери, когато от дни обещава да вали, а само се святка. Беше разтворила широко всички прозорци, дано стане течение и поне малко да захладне. Напразно.

Вече трети път прещракваше всички програми по телевизията, но нищо не успяваше да задържи вниманието u. Прелисти две-три книги, но не можа да се съсредоточи да чете. Нямаше и на кого да позвъни за да побъбри. С децата днес беше говорила два пъти. Съпругът й се обаждаше сам, дразнеше се когато тя му звъни.

Пусна компютъра. Малко преди полунощ интернет преливаше от безделници като нея. Стотици търсеха някой да ги забавлява, правеха се на интересни или откровено си търсеха секс за нощта. Безцелно се залута из разни форуми, четеше разсеяно какво са писали другите, но нищо не я грабваше. Поредната тийнеджърка питаше в "Говорим си за секс" как да вкара в грях колегата на баща си, друг пък се тревожеше, че досега (на 23г.) бил чукал само гаджето си и питаше не е ли ненормален. За какви неща се тревожат хората...

Навря се в чатовете. В една от "стаите" мярна ник "Гриша". Гриша, също като него! Цели 17 години съзнателно беше изтиквала в най-затънтените ъгълчета на паметта си спомена за него. Вярваше си, че го е забравила. Ами ако е той? Поговори малко с "Гриша", оказа се някакъв хлапак от Подуене. Опита се да мисли за друго, само че духът вече бе излязъл от бутилката. Времето му беше дошло.

Пусна кюто си и като в транс отвори опцията за търсене. Ако си беше останал такъв, какъвто го познаваше, със сигурност би имал интернет у дома. Въведе името и фамилията, после на града и зачака. След секунди търсачката намери трима с еднакви имена. Единият веднага отпадна, беше на 16години, другите двама не бяха посочили възраст. Сърцето й се разтуптя неудържимо. Пое си дълбоко дъх и написа на първия: "Здравейте, говори ли Ви нещо годината 1987 и ханът под Станивръх?" Главата й щеше да се пръсне от напрежение докато чакаше отговора.

Тъкмо когато вече мислеше, че отсреща няма да й отговорят, получи краткото: "Виви?!" Разтрепера се неудържимо пред екрана. Не успя да се овладее и да отговори. Проточи се пауза. След минута-две той написа пак: "Кажи ми, че си ти! Ще получа инфаркт, момиче!" Беше той. Без никакво съмнение. Никой друг не я бе наричал така -Виви! Невъзможната, лудата, изтласканата дълбоко в гънките на паметта история изведнъж оживя.

Шокът беше твърде голям, пръстите u трепереха, отказваха да напишат повече от дума. Запита го първо за детето. Най-безопасната тема, винаги. Изненада се, че има и второ, момче. Помисли, че му е от втори брак. Не, не се бил развеждал. Не можеше да повярва. На времето твърдеше, че не може и миг повече да живее под един покрив с "оная". Излезе, че е прекарал всичките тези години с нея!

Обзе я същия онзи бяс, като тогава. Путьо, путьо, путьо! С нищо не се бе променил, нито милиметър. Все същия безволев нещастник, който я изкарваше от равновесие и тогава. Защо обаче толкова й пукаше? Защо не успя да го забрави през всичките тези години? Луда ли е или мазохистка?

Интернет-връзката се разпадна. Не направи опит да я възстанови. Изведнъж осъзна, че е стояла цяла нощ пред монитора, като хипнотизирана.

Той

От години живееше ден за ден, на автопилот. Бизнесът, слава богу, му носеше добри доходи. Децата се случиха добри, щерката следваше в София, синът тъкмо влезе в езиковата. Като виртуозен слаломист елегантно заобикаляше жена си, вече 17 години. Откак го върза с второто си забременяване, не можа да й го прости. Обожаваше сина си, но не и начина, по който му изви ръцете. За едно беше права Виви, беше мекушав.

Виви, защо пак се сети за нея? Усмихна се невесело. Кого лъжеше? Сякаш минаваше нощ, в която да не мисли за нея, да не си говори с нея наум, да не я люби насън. Някога, на 25, беше луд по нея. След случайното им запознанство в онази дискотека цяла година бяха неразделни. И какво й текна един ден, та поиска да е само неин? Разпъна го на кръст с нейното "или-или". И той се поколеба. А докато се намъдри, тя взе, че изчезна. Побърка се тогава, търси я като обезумял къде ли не, но удари на камък!

Раздели се с жена си, заживя сам. Година, две. Зарови се в работа. Направи фирма, после втора. Парите заваляха. Забогатя. И какво от това? Нищо не го радваше. Отиде на петия рожден ден на дъщеря си с огромна кукла. Нарочно се напи, за да устиска на постоянните натяквания на жена си. Не разбра как е станало, но се събуди в леглото u, гол. Тръгна си бесен. После тя му се обади, че е бременна.

За последно впрегна всички връзки и познати да открие Виви. Не успя. След три месеца се върна в къщи. Вече му беше все едно с кого ще живее като няма да е с Виви. Изненадващо, но се оказа добър баща. Жена си повече не докосна. Отвращаваше го.

Преди шест години разчисти тавана и се изнесе там. Заживя сам, като отшелник, с любимите си дискове и компютъра. Слизаше долу в апартамента, само колкото да се изкъпе и да им сготви. Горе не пускаше никого.

Не беше спал с жена от векове. Всъщност - каква жена? Нямаше друга жена, освен Виви! Тя го дамгоса, след нея с никоя вече не се получи. Отначало не обърна внимание. След поредния неуспех разбра - няма смисъл да продължава. Онова, което бе имал с нея, никоя друга не можеше да му даде.Опита се да я намрази, за да му олекне. Невъзможно!

Това лято беше наддал доста. Може би затова едва дишаше, макар да бе вече късна нощ. Беше нервен и напрегнат, плувнал в пот. Миналата година направи пневмония през август. Оттогава вечер изключваше климатика и отваряше прозорците на тавана. Бриз обаче нямаше. Само далечни светкавици глухо тътнеха.

Тъкмо записваше един диск с музика за дъщеря си когато някой почука в кюто му. Погледна - непознат номер и ник. Пак някой досадник. Обикновено машинално прочиташе съобщението и го изтриваше без да отговори, но този път дъхът му спря. Кой би могъл да знае за онази безумна нощ в хана под Станивръх? Кой, освен нея? Тя?! Виви?! Почувства, че сърцето му ще изскочи от гърдите. Не можеше да е истина...Не и след толкова години! Тя, проклетницата, сама да го потърси?! Божичко, помогни ми, ако те има! С треперещи пръсти написа само "Виви?" и зачака. Минута, две, няма отговор. Някой го бъзикаше жестоко. Само че кой?! Прехвърли през съзнанието си хиляди събития, имена. Нямаше кой да е, нямаше! Освен нея. Написа пак: "Кажи ми, че си ти! Ще получа инфаркт, момиче!" След още минута получи само: "Да, аз съм!".

Светът се завъртя пред очите му. После се посъвзе и заговориха. Несмело, опипващо. Разказа й честно всичко за себе си. За това как я е търсил като луд. Как е разбрал, че не не може да живее без нея. За отчаянието си. За глупостта си да направи второ дете на жена си. За самотата. За успеха в бизнеса и за това, че изобщо не го интересува. За невъзможността да я забрави. За целия си провален живот, в който единствената светлина са децата.

Тя отговаряше едносрично. Почти нищо не каза за себе си. Но това беше без значение. Фактът, че сама го беше потърсила го караше да ликува. Каквото и да му кажеше, и на смърт да го обидеше, и на шиш да го въртеше, не беше от значение. Единственото важно бе, че я намери отново.

После връзката u прекъсна. Не се разтревожи. Знаеше, че ще се чуят отново.