дотегна ми да те разказвам в приказки
да ти притоплям укорите с пръсти
да бърша с опакото на ръкавите сълзите ти
да се кривя със тикове несъхнали
изсипвам на земята чекмеджетата
заравям се във купчините вещи
къде ли скрих отлаганата ти сърдечност
ще сритам всичко и ще се задавя да те търся
след още миг лудуване ще оглупея в погледа ти кротък
ще седна мълком на краката си кръстосани
ще те прегърна, ще заспя с умората в ръцете ти
дотегна ми да ти разказвам само приказки