автор: veniamin

Поставиш ли
козирка на лавровия венец,
имаш патента на анонимните поети,
които хвърлят сянка
не за да засенчват.

Търси подслон
на своите фантазии,
защото стихът
е дядовата ръкавичка
за този, който се крие от реалности.

И ако виждаш
орела над себе си,
ще разбереш,
че не си погълнат
от сянката на желязна птица.