автор: Amphibia

Тази есен ще се върна...
В себе си отново ще се прибера.
Ще загърна в шала си от вълна
всички спомени за лятната жена.

Ще захвърля някак си нехайно
(без да давам поводи за мисли)
всички часове - искрящи и нетрайни,
във които някого съм искала.

(Ще съм цялата невинност,
винаги когато най те искам...)

Ще затрупам под купчината от дрехи
(новият сезон ми ги налага)
всички свои кратички успехи,
всички свои мънички награди.

(Ще съм кротка и смирена,
винаги когато си до мене...)

Ще скътая в дъното на чекмеджето,
онова червило за особен случай:
онова - блестящо, от което
всеки иска нещо да получи.

(Ще съм бледа и покорна,
винаги когато те докосвам...)

Тази есен... Не, не ще се прибера -
вече пета есен все това повтарям...
Ала няма как да бъда другата жена -
зимната... Не си го позволявам!