автор: svetlozar

Посветено
на една
Мечта...


...Пред необятен Океан стоя -
на Времето - отиващо в безкрая.
В душата ми - една Мечта. Коя...?
Коя ли? ТИ ! За Теб мечтая...!

По лунната пътека - всеки миг -
отива някъде... О, знам! Към тебе тича!
В Луната сякаш виждам твоя лик...
На ТЕБ - която толкова обичам...

На ТЕБ - която в моята душа -
си Слънце! И Олтар си! И знамение...
И шепна, без за миг да съгреша:
- Ела, Богиньо! Искам те до мене.