Капе нощта по тръбите ръждясали -
хлъзгави, леят дъждовна вода;
стича се мрак по стени плесенясали,
тихо подсмърча в съня си градът.
Боси нозе спъват грапави улици,
хапе бездомните стъпки студът;
болно дете с тъжно хлътнали бузици
броди по калния ловешки път.
Къс милостиня, коричка човечност
никой не му е подхвърлил и днес.
Гасне живот сред мъчителна вечност
на унижения, глад, бой и стрес
Иска ли питане? В хор му съчувстваме
гледаме тъжно, но тъй - отдалеч.
Щом приближи добротата изкуствена
- гоним го бързо с презрителна реч.
"Десет стотинки? Не в тях е проблемът!
Той е глобален, и сложен, и тежък!"-
тъпо мърморим - "и ще му ги вземат
щом си отида. Дете е понеже..."
Ще му ги вземат. И нас ще ограбят.
Вярно. Но има ли всъщност значение?
всичко у нас щом е толкова слабо,
че вместо ценности имаме Мнение.
Толкова могат душиците дребни -
вижте, мушиците, как се морят
да оправдават - почти непотребни -
скоро в модерния свят ще умрат.