автор: hope

Вечер. Подскачат по струните ледени
мокри, нацупени, мръсни минути.
Свири пред театъра с чело наведено
млад музикант - разтреперан от студ е.

Късно е, няма ги вече тълпите -
пуст е площадът, защо ли го прави?
Няма къде да нощува? И скита
в пълните с музика свои представи?

Колко мечтателно гледа паважа!
Свири добре - и изглежда щастлив.
Дадох му левче - не ме забеляза,
както и празната шапка преди.