автор: meiia

Думи за голямата любов
има много,има твърде много.
Безпаметно понякога опиват.
Невинаги изпратени от Бога,
невинаги възраждат,понякога убиват.
И от дъха им страстен и омаен
узнаваш някой някъде,че те обича,
че иска целия да те познае,
повтаряйки ти колко си различен.
И колко много си у него вече,
как те е търсил,но не те достига.
Как те целува всяка божа вечер
насън,а денем в други те постига.
И,ако бяха птици,щяха да отлитнат,
но тези думи те изгарят като огън,
вселяват се с нескрито любопитство
в душата и я тревожат много.Много!
Разделят на"преди"и на"сега",а утре
от тях и помен може да не е останало,
а само глуха,безсловесна сутрин,
да те увлича в нищото си непрестанала.
В такава сутрин тези думи не говорят.
Тъй са утихнали и те оставят сам.
Ангели след тях раните не ще затворят.
Тя,любовта е видна цялата от там.