автор: meiia

Заразно е да си свободен стих
и да избягаш от канони и от рими.
От всичко,със което се простих,
a заради което сигурно ме има.
Не ме лекувай от самата мен!
Ще боледувам колкото си искам!
Поболедувай с мен поне за ден
и ще простиш най-лудите ми рискове.
Ще забележиш свежи цветове,
с които е рисувана душата ми.
Ще пропътуваш с мене светове
и думи,и любови,и понятия.
Заразно е да си свободен стих,
не бяг да те гори и вледенява.
Да си беззвучен и измамно тих,
а хищникът у теб да се стаява.
И да ми спомня:в тази ни любов
по някаква случайност ни е имало.
Отивам си.За мен не си готов.
И римите ми с теб са вече минало.