автор: INTCHOLINI

(След като написах тези стихове, наистина ги преживях... или поне до половината.)

Ще дойдеш сам при мене ти,
ще ме прегърнеш нежно,
с дланта си моите коси
ще отстраниш небрежно.

Ще дойдеш сам при мене ти,
без обич да потърся
и ще ти кажа: "Остани! -
Аз цял живот теб търся!"

Ще се погледнем във очи,
ще си държим ръцете,
с усмивка ти ще ми дариш
благоуханно цвете.

Ще бъде като в приказка,
която край си няма.
Ще бъде наша вечността.
Ще бъдем с тебе двама.

Ще ме обичаш много ти,
ще те обичам много.
Щастливи влюбени души
ще бъдем с тебе скоро.


30.09.2002г.