| Не обичам приятелството, но обичам манипулирането Откакто жена ми насила ме направи полу-поет и по-късно се запознах с поетите на България, очите ми се отвориха - престанах да обичам приятелството, но обикнах манипулирането. И знаете ли какво направих? Използвам тази голяма лъжа - приятелството, за да манипулирам наивните души на хората, доколкото и у тях все още има душа... Почувствах странна лекота в гърдите си, защото там нахлу приятната празнота на пустинята. Почувствах се горд, че съм се справил с постоянния си трепет, носещ ми само притеснения, което си е чиста патология, по мнението на местни специалисти.
- Ти си вече Ангел! - каза ми една поетеса.- Моята врата е отворена за теб, но не ме карай да чакам дълго, защото нахлува хлад...
- Не, аз съм Валери и се правя на Мо... - опитах са да обясня по стар навик, но ми хрумна, че може наистина да съм се променил. Така се започна всичко, така станах и Цар на магьосниците. На изпита за маьосник от класа - К, отговорих блестящо на въпросите "Що е Не-правене? Що е Не-любов?" но когато Председателят на Комисията -ККК, ми даде право да го питам нещо, аз изтърсих без въобще да мисля:
- Нарисувай ми приятел!
- Откъде да ти го нарисувам - отговори троснато и повече няма да ви казвам какво се случи по-нататък. Но ще отбележа само, че въпросът ми, превърнал се в заповед, автоматично ме направи Цар на магьосниците, а някои твърдят, че това са си просто едни манипулатори - от махленско ниво до вселенско.
- Валери, ти си един голям лъжец! - първа ме разпозна моята малка, нежна японка, а пустинята в гърдите ми понечи да се преобърне, защото от това девойче към мен просто струи чиста невинност, а може би си въобразявам, поне на това имам право...Но нищо не се случи. Възхитеното ми безразличие, с което сутрин си пуша лулата, а на обяд си ям лещата, приготвена от годеницата ми Писана, взе връх. "Навярно тези симптоми са злощастни остатъци от взривената ми съвест, която се разнася над глобаланата пустиня?" - пробягна някаква мисъл в празната ми глава, но веднага я забравих.
- Хей, МойХу! - / а това име идва от Мойсей и ХуЛиТе-р и означава мой тарикат / -ама, ти си най-големият тарикат, когото познавам.- прриглася и годеницата ми. - Успя да ме преметнеш. Казваш ми О,Писана, уж в знак на обич, разбрах че съм От,Писана, а ти просто си си описал химерата Приятелство и с нея измъчваш бедните женски души, докато ги изтръгнеш съвсем...
Какво да й отговоря? Великата Котка ми показа, че пред нея не могат да минават номерата ми и затова и не се и опитвам. А тя не спира с въпросите си:
- Кажи ми, Мо, кажи ми , Ху, как стана така, че ангелите остнахте без души, а блудниците под- път и над- път си спят с тях?
- Много блудници мила, много спане пада и ангелите взеха да напускат пътя, завличани под-път и над-път! - опитвам се да я изманипулирам, но тя не мирясва:
- Не Мо, има нещо друго? - отвръща ми недоверчиво.
- Е, О,Писана... - опитвм се да й обясня, но тя ме прекъсва по котешки:
- Не ми казвай Описана, защото така ме маипулираш. Ти си си описал друга, а искаш с едно описване да прибереш душите на всички поетеси. Аз съм си Писана, дъщеря на Цар Писан и твоя годеница и затова искам специално писане за мен. Запомни го най-после, защото ако избягам пак, няма да се върна вече...Ужасен си, да знаеш ... тарикат!
- Добре Писе, добре душко, н не ми се карай, че ако и другите разберат, край с моето царуване. Ще стане ясно кой в същност управлява Вселената. Сега ще ти обясня всичко.
Нарочно пуснахме полу-демокрацията, за да започнем реформата от Рая. Разпоредих се дяволите да вземат душите на ангелите, а тях пуснхме сред хората, за да може по този начин ние да си останем в Рая.
- Така кажи бе, Мо! - скочи Котката на врата ми. - И аз мисля, че няма приятелство. А докато чакаш да ти долети някоя мисъл от яйцето на Вселаната, за да отговаряш на моите въпроси, ела да направим едно еротично дихание, с което да се манипулираме!
- Така ли ще казваме вече на фелациото, мила? - питам я с почти човешко умиление, защото в тоналността на ероичното ни дихание пустинята в душата ми започва да се върти и точно тогава съм полу-магьосник и полу-човек, в което се корени и тайната ми, но няма да я споделям с никого.
Публикувано от aurora на 20.01.2005 @ 10:14:13
| Рейтинг за текстСредна оценка: 4.85 Оценки: 7
Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен. Регистрирай се и гласувай. |
"Не обичам приятелството, но обичам манипулирането" | Вход | 5 коментара (18 мнения) | Търсене в дискусия | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Не обичам приятелството, но обичам манипулирането от mojsei на 20.01.2005 @ 23:20:38 (Профил | Изпрати бележка) http://jivotyt.com/news.php | Въпросът е правомерен и предполага да се разкрие връзката между любов и приятелство.
В момента на тъждеството между тях приятелството е повдигната на степен любов. Това разбиране дава възможност за постигане на по-добра логика на изложението, избягвайки тафтологията между обичане и любов, макар че не всяко обичане е любов. |
]
Re: Не обичам приятелството, но обичам манипулирането от Klo на 20.01.2005 @ 10:34:29 (Профил | Изпрати бележка) | Въх, брей- брей, що така
нещо си ядосан Мойсей,
обаче какво се отприщило от теб! |
Re: Не обичам приятелството, но обичам манипулирането от mojsei на 20.01.2005 @ 20:51:38 (Профил | Изпрати бележка) http://jivotyt.com/news.php | Хубавото в безобразното Кло не са думите, които мога да ти извъртя, а това, че проявяваш загриженост за стария си и разярен баща, когото подкрепяш с верните си и прецизно работещи сетива.
Благодаря. |
]
Re: Не обичам приятелството, но обичам манипулирането от pisana на 20.01.2005 @ 17:49:16 (Профил | Изпрати бележка) | Не сме ли, като ангелите бели
ефирни, жадни за любов
да даваме надежди на сърцата отмалели
от студ застинали във вечен зов.
Не сме ли като тях не знаещи греха
добро и зло в едно събра ли
изпълвайки не сбъдната мечта,
която някой тъжно пари.
Не гоним ли небесни дълбини
страхът в душите да отнемем
и с нечий нестихващи сълзи
за нас, като одежди да наденем.
Не се ли питаме защо
отдавайки от себе си на всичко
заспиваме със утрото само
в преследване на нощ отнела ритъм. |
Re: Не обичам приятелството, но обичам манипулирането от mojsei на 20.01.2005 @ 20:54:53 (Профил | Изпрати бележка) http://jivotyt.com/news.php | Чета стиховете ти Писана, и чувствам, че поезията може да успокои разгневената ми душа,
която в момента не може да ти отвърне със стих.
Благодаря ти за навременната намеса. |
]
Re: Не обичам приятелството, но обичам манипулирането от izi9a на 21.01.2005 @ 11:18:09 (Профил | Изпрати бележка) | Странно нещо е приятелството Мо.Или поне субективното тълкуване на приятелството. Доста интересна гледна точка имаш.От Осанна до Разпни го,винаги е имало само една крачка.А това ,че споделените тайни стават полуобществени ,е въпрос на избор.И забележи- личен! |
Re: Не обичам приятелството, но обичам манипулирането от mojsei на 21.01.2005 @ 11:41:30 (Профил | Изпрати бележка) http://jivotyt.com/news.php | Странното на приятелството богиньо е това, че то е безкомпомисно, от една страна, но в същото време, от друга страна, то е всеопрощаващо и така става самодоказващо се.
Ако имаш предвид някои дела на простосмъртните, то забележи градацията на фактите, които нарушават мярата на поносимостта и нещо по-важно нещата се докуметират за анализ отбоговете, клас - манипулатори.
Фактът, който е забележителен, че скромната ми особа попадна в твоето полезрение, а това си е божествен знак на познаване на нещата. |
]
Re: Не обичам приятелството, но обичам манипулирането от izi9a на 21.01.2005 @ 11:57:07 (Профил | Изпрати бележка) | В случая манипулацията е очевадна.А кой е Върховният манипулатор, това е ясно.Без коментар. |
]
Re: Не обичам приятелството, но обичам манипулирането от mojsei на 21.01.2005 @ 17:56:38 (Профил | Изпрати бележка) http://jivotyt.com/news.php | Това твърдение и то без коментар, е толкова произволно, че крехката ми надежда потъна в мрака и дали ще излезе скоро от там е проблематично, защото боговете, а те са си манипултори, се замозабравиха - не могат да си познаят началниците... |
]
Re: Не обичам приятелството, но обичам манипулирането от izi9a на 22.01.2005 @ 07:49:36 (Профил | Изпрати бележка) | Нима? |
]
]
Re: Не обичам приятелството, но обичам манипулирането от izi9a на 23.01.2005 @ 08:49:52 (Профил | Изпрати бележка) | ... и във прегръдка на приятел,
не виждам вече обичта.
Все мисля си, че е предател,
забиващ ножа си в гърба!
Боже пази ме от приятелите ми,С връговете си знам да се справям! |
]
Re: Не обичам приятелството, но обичам манипулирането от mojsei на 23.01.2005 @ 10:46:45 (Профил | Изпрати бележка) http://jivotyt.com/news.php | Ето, че пак ми задаваш трудни въпроси:
1. Пътят на приятелството е единната воля като доминирща
2.Пътят на любовта се доминира от общото чувство
3. В моите разработки разглеждам и връзката между тях при мъжа и жената. |
]
Re: Не обичам приятелството, но обичам манипулирането от izi9a на 23.01.2005 @ 11:11:19 (Профил | Изпрати бележка) | Това какво е в момента- манипулация ли?Или приятелство? |
]
Re: Не обичам приятелството, но обичам манипулирането от mojsei на 23.01.2005 @ 12:17:53 (Профил | Изпрати бележка) http://jivotyt.com/news.php | Смутено приятелство, достигнало до самоотричане в харикирито. Да нараниш приятел е равносилно да раняваш себе си. Разбираш ли защо нещата са в преход. "Сепуко..."-то наистина е сложен текст от гледна точка на персонажите, терминологията, духа на отвъдното, объркал нещастната критика.
Но въпросът ти е конкретен - познавам фината ти душевност на жена и вдигнах летвата до край - в сферата на огненото приятелство. Ако твоят човек разбираше от тези неща, щеше да бъде деликатен и да тръгне с благодарност, защото аз те подготвям, за да му поднеса дар, който той още не познава. Да Изи, ти си украшение от живота на достоен партньор. Казах всичко. |
] | |