потъва утринта
във оцветители
отнели аромата древен
на улиците
парадите подтиснали
оставате възможна мъдрост
скръбни
с душите на звезди
във пулса на вселената
спасение потърсили
ех вечна е
прииждащата синева
посята в изгрева
на дланите
за името ни
бъдеще поискали
желание за сливане
отровено с отварянето
на оназ кутия
от внушено любопитство
лежа всред снопове
от мъртъвци
очакването поделили