автор: rajsun

Сега съм равен на света -
пръстта, небето, вятъра.
А силуетът на смъртта
е долу - в прахоляка.

Сега съм в оня силует:
атлет на панаира.
И фотографът е отпред,
и аз глава провирам.

Сега е дадено да съм
на времето на гости.
Сега е звездният ми сън,
а другият е после.

Сега да имам дом след път,
кора хляб, дотогава,
когато дом ще е студът,
а тишината - хлябът.

Сега, Създателю, сега!
Речеш ли - и ми стига.
Но само да родя деца,
и да напиша книга.

Щрак, Марийке...Светлини.
И - следващият моля!
Аз люпя семки отстрани,
друг в кадъра - доволен.