автор: somebody

Чакам те.
При мене се завръщаш.
Уморен от работа и път.
Бързаш ли
да те прегърна?
Да потънеш в мойта плът.

В двете ти очи
събрано е морето.
Гали ме кристалната вода.
После потъмнява и се плисва.
Аз съм на брега
и ще го приютя.

Бурно е,
земята се надига.
И се срещат
огънят с вода.
Тръпнещо ще ме изпие,
синьото на твойта топлина.

Идваш ли-
с небето във очите си?
Носиш ли, в ръцете любовта?
Цялата вселена
спира във дома ни.
Обич моя, чакам те, ела......