-Мамо, мамо, кой закачи звездите за простора на Дядо Господ?
А кой поля морето със сол, та ми люти на очите?
Кой съблича дърветата, та да треперят без премяната си посред зимата,
и кой им помага отново да се облечат напролет?
Кой учи птичките да летят и аз мога ли да се науча?
Майката мълчи, само се усмихва и гали палавото дете.
.....След десет години.........
-Кажи къде беше, дъще,
защо пак се прибираш толкова късно?
Защо не ходиш на училище, нали искаше да бъдеш лекарка?
Защо не ми говориш, защо спря да ядеш?
Защо от нас постоянно се криеш,
не желаеш една усмивка на ни дадеш..
Дъщерята мълчи, само се усмихва и се приготвя да излезе.