автор: victo

Усещам мириса на мъж.
Откривам у него истинската сила,
причува ми се - завалял е дъжд,
а шепота на луда страст извира.
И със затворени очи в целувка даже
не мога да му устоя на чара,
вълнувам се от неговата сянка,
а от дъха му моят сякаш спира..
Жадувано присъствие сънувам.
Било ли е, Е, или ще бъде?
Защо, какво, къде и как
намерих щастието си на пътя..
Нима сърцето не открива знак,
че ще продължи и ще пребъде
това открито чувство пак,
което ще изтрие всичко
минало и скучно,
за да се събуждам сутрин с него,
скривайки се в любимата му сянка,
в която само той
ще ме намери поетично.