 |  Ти ми каза: -Ето дойдох!
Аз съм ангел и нося любов.
Аз потръпнах.Отворих врата.
Беше зима.Не исках да чакаш.
Изглеждаше тъжен.И беше с крила.
Познах,че си ангел.Усетих това.
Реших, че те искам.И те пожелах.
Не можех да зная,че си без душа.
Аз всичко ти дадох.И ти си го взе.
Остави ми тялото.Но нямам сърце.
Остави ме празна.Чуй как кънтя.
Сега аз съм ангел.Вече нямам душа...
Публикувано от hixxtam на 19.01.2005 @ 08:47:45
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5
Оценки: 5
 Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай. Р е к л а м а| Стрелката | | автор: nickyqouo | | 318 четения | оценка няма |
показвания 18286
от 125000 заявени |
[ виж текста ] |
|
| "Когато срещнах ангел..." | Вход | 6 коментара (28 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Ангел без душа?!e: Когато срещнах ангел...
от angar на 23.01.2005 @ 19:30:52
(Профил | Изпрати бележка) http://angelchortov.hit.bg | Щом ангелът, казваш, е нямал душа, с какво те е любил?
И де ли е твойта душа наранена - бездомна ли скита из тази вселена? Тя още е в тебе - макар и ранена!
Още толкова пъти ще ставаш и падаш, ще се лъжеш, ще лъжеш, ще любиш и страдаш! |
Re: Ангел без душа?!e: Когато срещнах ангел...
от izi9a на 24.01.2005 @ 07:33:47
(Профил | Изпрати бележка) | | Има един филм-"Криле на желанието" или "Полет над Берлин".Та това са различните заглавия на един и същи филм.Препоръчвам ти го.Гледай го.Аз съм и детето и ангелът, който иска да обича и жената, която е тъжна.А иначе приятелю, чети ме и ме тълкувай,както го чувстваш.Така, както съм стигнала до теб!А стигнах ли да тебе? |
]
]
Re: Когато срещнах ангел...
от Silver Wolfess (silver_wolfess@mail.bg) на 19.01.2005 @ 10:38:27
(Профил | Изпрати бележка) http://www.slovo.bg/silver | | В различни моменти различни неща грабват вниманието ми. В случая беше ритъмът, а относно ангелите без душа... Падналите ангели са без душа, а може би не съм разбрала посланието... |
]
Re: Когато срещнах ангел...
от izi9a на 19.01.2005 @ 10:59:14
(Профил | Изпрати бележка) | | Всички ангели ,сребриста хубавице са без душа.Затова идват и вземат нашите души. |
]
Re: Когато срещнах ангел...
от Silver Wolfess (silver_wolfess@mail.bg) на 19.01.2005 @ 11:59:07
(Профил | Изпрати бележка) http://www.slovo.bg/silver | | Е, никога не съм срещала ангели... Все хора срещам, а душите им различни... Има и такива - без души, ама то е не защото съвсем си нямат такава, а защото тяхната е заспала. Трябва само подходящият момент да я събуди. :-) :-) :-) |
]
Re: Когато срещнах ангел...
от izi9a на 19.01.2005 @ 12:06:23
(Профил | Изпрати бележка) | Затова сме тук ,Силвър, за да ги провокираме.
Ето камбаните бият ,братко Жак!Спите ли? |
]
Re: Когато срещнах ангел...
от Silver Wolfess (silver_wolfess@mail.bg) на 19.01.2005 @ 12:09:45
(Профил | Изпрати бележка) http://www.slovo.bg/silver | | Не искам да те отчайвам, но едва ли ние ще направим това... Този, с мъртвата душа, няма сетива за поезия. Всяко събуждане се плаща със страдание. Собствено страдание. |
]
Re: Когато срещнах ангел...
от izi9a на 19.01.2005 @ 12:19:39
(Профил | Изпрати бележка) | | Думите Силвър, не ме отчайваш ,са силни оръжия.Твърде силни. |
]
]
Re: Когато срещнах ангел...
от izi9a на 19.01.2005 @ 12:26:54
(Профил | Изпрати бележка) | | Пробвай да им пратиш нещичко по мейла.Да ти кажа действа.Ха ха ха .Наистина. |
]
Re: Когато срещнах ангел...
от estela41 (estela_41@yahoo.com) на 19.01.2005 @ 13:58:55
(Профил | Изпрати бележка) | | Има нещо много точно в това...че само лишеният от душа може да остане чист, защото няма какво да опетни...Иначе човекът винаги намира пътя към малките и големи грехове. Но Когато е взел твоята душа, какво е направил с нея и със себе си? |
Re: Когато срещнах ангел...
от izi9a на 19.01.2005 @ 14:36:32
(Профил | Изпрати бележка) | | Не знам Естела.Питай него.Кой може да знае по -дявалите , за какво му е била душата ми?Вероятно за да си попълни колекцията от мъртви души.Чакай да се спра ,че взех да се изживявам като Гогол, а това е пагубно. |
]
Re: Когато срещнах ангел...
от mojsei на 19.01.2005 @ 15:42:34
(Профил | Изпрати бележка) http://jivotyt.com/news.php | Ангелите не вземат мъртви души. В това е спасението ти. Ангелът е взел нещо, което подлежи на връщане. Не се самонаказвай с погрешно самосъзнание. Ще ппроверя кой е бил ози ангел, че не ти е кзал това нещо.
Ти дъще, имаш да изминеш една пустиня и ще възкръснеш сред живите. Ако не съм сбъркал фабулата ти, но това е само опит за включване. |
]
Re: Когато срещнах ангел...
от izi9a на 19.01.2005 @ 15:57:45
(Профил | Изпрати бележка) | Дължа този стих на един човек, на един приятел.Някой който ми показа пътя,когато бях извън пътя.
Разказа ми една прекрасна история...и невероятно тъжна.Историята на Касиел.Та аз си позволих да взема историята или поне част от нея от Разказвача на Приказки и да ви я разкажа ,така както се почувствах аз.Та ангелът е Касиел. Това просто за сведение. |
]
Re: Когато срещнах ангел...
от mojsei на 19.01.2005 @ 16:22:19
(Профил | Изпрати бележка) http://jivotyt.com/news.php | Да, Ангелът показва пътя, когато човек е извън пътя. Така интерпретирам комантара на автора, за да създадем логически център за обсъждане на творбата.
В такъв случай съм дълъжен да попитм автора дали приема за коректно това разсъждение, защоно има момент, който се нуждае от уточняване. |
]
Re: Когато срещнах ангел...
от izi9a на 19.01.2005 @ 16:39:37
(Профил | Изпрати бележка) | Не ангелът,драги Мо.Не той ми посочи пътя.Просто като всеки ангел мина през мен и ми взе душата.
На пътя ме върна Разказвача на Приказки.Утеши ме, избърса очите ми и ми показа пътя.Този стих му го дължах на него. Но Разказвача и Ангела са различни персонажи.Простичко е Мо. |
]
Re: Когато срещнах ангел...
от mojsei на 19.01.2005 @ 17:11:50
(Профил | Изпрати бележка) http://jivotyt.com/news.php | Ангелът ти взима душата, а разказвачът те връща на пътя. Затова ти зададох въпроса, защото това е логическо противоречие, Изи. На пътя не можеш да се върнеш без душа.
При тази ситуация се включвам със своя позиция, която има за цел да стимулира дискусията. |
]
Re: Когато срещнах ангел...
от izi9a на 19.01.2005 @ 17:25:24
(Профил | Изпрати бележка) | Мо, защо вечно търсиш логика в нелогичното. Защо се опитваш да ме сложиш в рамки, на пиедестал, да ме впишеш в някаква теория.Не съм ли тварде странна ,за да съм логична.
На пътя има толкова зомбита.Какво ще кажеш за това? |
]
Re: Когато срещнах ангел...
от mojsei на 19.01.2005 @ 18:14:13
(Профил | Изпрати бележка) http://jivotyt.com/news.php | Изи, отнасям се с уважение към творбата ти и ти отговарям за да правим ползотворен диалог. Под "път" не може да се разбира мястото където просто са струпани всички. Намирнето на пътя е въпрос на личностна изграденст и т.н. Повтарям и отговарям на въпроса ти - път е напипаването на процеа на възпроизводство на индивидуалното съществуване, което е и обществен въпрос.
От друга страна, винаги се търси логиката на фабулата като една от страните на анализа на поетичната творба. Ето защо "досаждам" с нещо, от което може да се научи нещо. По това се оценява всяка поетична творба. Дори и да сме на различни позиции, аз те поздравявам за творбата и правя опит за полезно участие в твое обсъждане. |
]
Re: Когато срещнах ангел...
от izi9a на 19.01.2005 @ 18:24:29
(Профил | Изпрати бележка) | Добре Мо.Направи ми критически анализ.Давай да го разнищим- да стигнем до дъното. После аз ще защитя позиция като автор.Макар ,че щом съм излязла на пазара ,както казах вече всеки има право да ме чете както си иска и да вижда каквото си иска.
Макар че истината е една, и я знам единствено аз. |
]
Re: Когато срещнах ангел...
от mojsei на 19.01.2005 @ 18:22:17
(Профил | Изпрати бележка) http://jivotyt.com/news.php |
При тебе идвам с любов,
дочул в мрака твоя зов...
Не бой се, отвори вратата,
ще счупиме гръбнака на бедата.
Отпаднал бе, очите му блестяха -
сетивата ми с него запламтяха
и сетих пак онуй желание,
с което стигнах до страдание.
Понечих да докосна нежните крила,
а той си тръгна срамежлив
и сякаш случката не е била -
но помня, беше той вежлив.
Рзбрах тогава таз магия -
как сърцето се запазва
и тя ми стана орисия,
за която тука се разказва. |
Re: Когато срещнах ангел...
от estela41 (estela_41@yahoo.com) на 19.01.2005 @ 20:19:10
(Профил | Изпрати бележка) | | Аз пък съм разказвачът на приказки и ми стана твърде тъжно да чета тази...надпревара в словесни надхвърляния. В моята приказка АНГЕЛЪТ е тъжен: никой ли не го забеляза? Той осъзнава липсата на душа и я изживява болезнено. Както често правят хората, се опитва да зпълни тази липса, като пие от елексира на ЛЮБОВТА. Крилата са само имитация. Не са истински. Те ще му служат да лети едва когато се окрили от обич, даряваща душа. Всъщност ангелът търси път към душата на героинята, разчитайки на нейната потребност от чистота и ефирност на чувството. Той ще се възползва от създадени и отстоявани ценности, за да компенсира собствените си липси. Е, не е много по ангелски, но...има и паднали ангели...Срещата между героите ми е съдбовна. Той е атрактивно директен и вълнуващо подвеждащ. Думите, звучащи като парола:НОСЯ ЛЮБОВ! са ключ към жнското сърце. Но ангелът е вече опитен. Той не за пръв път чука по врати...и сърца...затова игре бързо и точно: ще и създаде необходимата увереност, че тя го иска, ще я накара сама да направи първата крачка. Когато жената е уверена, че тя е решила така...е не само по-лесно, но се снема после и отговорността от АНГЕЛА. Той винаги може да и подхвърли едно уточняващо: НЕ ЗАБРАВЯЙ, ЧЕ ТИ МЕ ПОЖЕЛА! Планът действа безупречно, защото ангелът е завършли и курсове по психология. Това може да звучи някак...иронично, но никак не се отнасям със смях към онова, което е краен проукт на случката. Героинята се раздава. Тя отдава от себе си най-ценното, божественото, душата. Тленността не вълнува небесния пратеник, той знае колко струва тя...И как кънти на кухо... нещо, в което и героинята ще се убеди след раздялата. Тя се усеща обезстойностена, без живот, без топлина, празна и самотна. ИЗЛЪГАНА, ЗАЩОТО Е ПОВЯРВАЛА. Остава и само утешението, че е АНГЕЛ. Какъв е изводът? Май не е само един...Предоверяването е опасно и крилете невинаги са мачти на кораби към безкрая. Празнотата е най-демоничното пространсво и нейната основна цел е да се запълни. Тежко му на пълнежа, както и на всички останали БЪДЕЩИ АНГЕЛИ ,които героинята ще срещне по пътя си... |
Re: Когато срещнах ангел...
от izi9a на 20.01.2005 @ 07:24:05
(Профил | Изпрати бележка) | | Ести,ти ме срещна и ме позна.Точно това е историята.Май само ти стигна до дъното. |
]
Re: Когато срещнах ангел...
от estela41 (estela_41@yahoo.com) на 20.01.2005 @ 09:48:50
(Профил | Изпрати бележка) | | Разказвачът на приказки....нали знаеш съдбата му...Най-тъжното е , че няма собствена приказка |
]
Re: Когато срещнах ангел...
от izi9a на 20.01.2005 @ 07:25:24
(Профил | Изпрати бележка) | | Беше ангелът повярвай ми.Ако не вярваш на мен гледай филма"Криле над Берлин"... |
] |  |
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 2
Общо: 14146
Онлайн са:
Анонимни: 857
ХуЛитери: 2
Всичко: 859
Онлайн сега:
