Имаше две деца които много обичаха своя баща,но всяко от тях по различен начин изразяваше радостта си.
Малкото подскачаше и пляскаше с ръце много преди той да се покаже на вратата а голямото го смъмряше.
-Стига си се глезил! Искаш само да привличеш вниманието на хората към себе си.
И наистина,по улицата вървяха множество минувачи. Едни бързаха по своя си път,други се разхождаха.
-Не си прав бате! -Отговаряше по-малкото дете.
Аз се радвам на моя татко,защото го обичам.
-Слушай,какво ще ти кажа! Подемаше по-голямото.
Ако обичаш наистина нашия баща ти ще му се покланяш така както трябва.
Няма да му надуваш главата с твойто тропане и пляскане,с твойте радостни възгласи,а тихичко и кротичко ще застанеш пред него,може и да коленичаш,
и ще мукажеш благоговейно"Обичам те,татко!" "Благодаря ти!"
-Да ,и ще застана вдървен като тебе,и ще казвам "Благодаря!"с полуоторена от страх уста. Няма това да стане!
В това време вратата се отвори и пред тях се появи бащата.
-За каво спорите ,деца? Попита той заинтригуван от тази врява.
-Тате,аз тропам с крачета и пляскам с ръчички,защото си мой татко и аз съм твое дете,пък бате вика - "не било правилно и прилично!" А той стои пред теб и се страхува да си отвори устата. Песните ме са едни провлачени и мрачни,
все за своята вина пее -колко е грешен и недостоен. А ти как искаш да ти благодарим?
Тогава бащата им каза нежно:
-Мили деца,аз ви обичам и двамата,макар,че сте толкова различни,защото сте мои деца. Нека,всеки благодари така както го води сърцето. Само,че,
всичко правете искрено,по убеждение и без насилие,защото ако правите нещо,само защото другия го прави ,по принуждение, това е грях.
Хубаво е ,когато единият плаче другия да плаче с него и когато другият се радва буйно брат му да се радва с него.Но вие сами ще решите какво ще правите,само бъдете искрени.
Искам само да ви кажа,кое най-много ще ме зарадва.
- Кое,тате? - Попитали в един глас двете деца.
- Само две неща. Казал Бащата.
Да слушате гласа ми и да не издигате своите си имена,защото вие носите Моето име и аз съм ваш баща.
-Ти-обърнал се бащата към по-голямото дете :
Защо вървиш по своите си пътища а не искаш да слушаш моя глас?
а ти - и бащата погледнал по-малкия.
Защо си сложил табелка"АЗ съм по-добър от брат ми. Той е глупак."
Мили деца,не правете нищо заради прищявките си. Макар и различни обичайте се,за да познаят,че сте мои деца.
Бъдете единни и тогава хората от улицата ще дойдат при вас,в моя дом,когато вие отидете при тях.
И не се покланяйте на собствените си рисунки,защото не обичам тези неща.
Не се покланяйте на образи от дърво и камък-те са мерзост пред мене.
Търсете моето лице и моето сърце. А злия съсед не слушайте. Нито обръщайте внимание на развратените му опърничави деца,които ви хулят,защото те ще получат своето . Обичайте ги и им простете невежеството и гордоста им.