Дойдохме в кафенето и веднага си заехме цяла маса. Поръчахме си и едно кафе. Не, че сме циции, ама повече няма да можем да изпием.
Я: Днес Аз черпя.
Аз: Остави И другите да плащат.
I: Не, това си е Моя работа.
Моа: Я оставете тези спорове. Какви сте ми хубавци!
I: Но ти си И най-умната измежду нас!
Я: И хубавец! (поправя къдрица на челото И)
Аз: Я, колко хубаво го каза! (приЯтелски Я потупва по рамото)
Моа: Аз си знаех, че сте големи умници. (погалва Я по избръснатата брада)
ОнАзИ: Извинете, може ли да седна на твойта маса?
Моа: Абе Я се пръждосвай от тука! (настъпва онази по мазола)
Аз: Хайде, хайде докато не съм извадил Онзи натопорчениЯт! (рита онзи по кокалчетата)
Онзи си отива.
Я: Колко сте благородни и учтиви! (Гали Моа по коляното)
I: Ние винаги знаем как да се държим! За това се държим заедно.
Аз: Ай какви сме възпитани!
Я: Вече стана скучно тук. Никоя не ни обръща внимание.
Моа: Аз си лягам - елате с мене всички.
Всички: С теб е най-хубаво!