автор: Tedi_s

/на едно тъжно момче/


Когато думите болят
и всяка мисъл ти е крива,
очите нежни щом мълчат
и болката във тях е жива ...

Когато тръгваш сам и тъжен
и утрото е нямо от съмнения,
когато чувстваш се ненужен,
във всички звездни измерения...

Когато толкова си ТИ,
че чак изтръпваш от обида,
ела във моите очи...
За тебе вяра там съм скрила.

Ела във моя сън, ела без думи.
Ще бъде огън-пълнолуние,
ще бъде изгревът-очакване,
ще бъдеш ти - в мечти за Някъде.

Животът ни поднася изненади -
Я виж, зад оня храст усмивка спи!
А долу, по реката, на талази,
доплуваха и твоите сълзи...

Когато думите болят,
ти остави ги да си идат.
Смени ги с този пъстър свят ...
Усмивка? Щрак! Потъвай мрак!