автор: victo

Към сърцето ми ключ намери
да съм дамата на твоето сърце,
привилегията за мен отреди.
Дали можем с теб да пребъдем,
макар и охлузени прежде,
животът не е загубен
жребият хвърлене вече...
Рискувам с радост да загубя
самотата на празните дни,
да запълня пустотата,
издълбана в мен отпреди..
Куражът го имам за двама,
страхът като сняг се стопи
от идващата, нашата пролет,
която вече кръжи.
Дочаках те мил и сърдечен-
ела, при мен се поспри
ще скрия тъгата далечна
към сърцето ми ключА ти откри.