автор: perlitta

Отново водорасло се полюшвам по влъните
От кожата ми с гъдел се отделя кислород
Разтварям се във ритъм
Начупено-хълцукащ
Потракващ с дънни камъни на безкомпромистност
Това отдавна не е музика,
разбирате ли,
Удавена била съм до вече коренни метаморфози
Са ме разпръснали във водорасли
по ълите
на залата
пробягват лазери,
зелени като хладни тръпки във главата ми
умът ми обикаля по маршрута на колоните
оглежда се в озъбени от щастие лица
остъргва се от жестове некоординирани
и се разбива с баса в някоя стена
вълните ме погълнаха
а някой каза че музиката сипела се като душ
това защото е така душевна
но по съм като топчеста таблетка,
която пусната във ваната ще прави ффффффффффффсссссссссс
а после смазана от бас и изтощение
със стави доразместени от груби бийтове
почти заспивам във вълните
за да ме будят кофти типове
със щипане по бузите
да ме изкарват от собствения ми разтвор
разтвор от мен
защото сок съм
и съм водорасло
и камъни остъргващи във скреча
и в шеметни мехурчета съм се разпръснала
из тая музика