Прекършен порив, стъпкан блян,
натам - угаснала надежда,
посърнал лик в сълзи облян
след тях се тихичко нарежда
Разбитото сърце кърви,
във мъка плаче безутешно
В душата пусто е, а ти
едва ли предприемаш нещо
Какво, нима си се предал?
Къде отиде твойта твърдост?
Е, явно си я надживял,
погребал си я доста бързо
На мъката си позволил
съзнанието да засенчи.
Я най-накрая се вземи
в ръцете си и спри да хленчиш!
Печално да, какво от туй?
Как ще живееш - ти решаваш.
Лекува времето и чуй:
животът просто продължава!
17.01.2005