автор: pisana

Бавно, тежко като дъждовен облак понякога е преминаването от една лула в друга. Времето застинало, но въпреки всичко отброява промени в съдържанието на нищото. Съвършеното, забравено или просто непознато
Без форма, цел ,а разнасяно като музика, светлина, енергия. Налучкано начало или неочакван край. Дъждовен облак по желание се излива пред теб , а по природа и за всеобщо удобство слънце зад гърба ти. Болка ли е любовта или радост? Щастие ли е линията където те се съединяват? Разочарование ли е залитането в едната крайност? Чувството да се чувстваш винаги обичан води ли до забрава и от там до желание за по -пълно и всеотдайно лично отдаване в обичането? И защо е това обичане ? Преплитайки се от лула в лула постепенно разбираш, че не опиташ ли най-голямата и греховна лула няма да достигнеш до новия мамещ те кръговрат. Греховност преливаща в учение и красота напомняща за светостта на малкия труд, хвърлен с усърдие и още нещо. Промени настъпващи от нестихващото желание за придобиване на съвършеното знание. Шанс- даден и приет, натежаващ и отварящ огромната вълшебна врата. Натиск изпълнен с копнеж и очакващ времето до пълното приемане на действителността. Включващо израстване, приемане на определен и усвоен от друго време начин на живот. Отърсване, противопоставяне, самонараняване, отчуждение и в крайна сметка смирение породено от любов. Може би безумие за умните, лудост за нормалните. Зависимост в независимостта или чиста и не толкова проста любов на ангели.