автор: Wendy

Любимите си лъжеха небрежно.
И след поредния Адамов грях,
се връщаха при вечните си Еви.
Мъжете,на които не държах.

А сутринта,избръснати до синьо,
разливаха кафето със замах
и хлътваха в луксозни лимузини.
Мъжете, на които не държах.

Те ставаха началници,банкери.
Разменяха пари за звезден прах.
Величия с натъпкани портфейли...
Мъжете, на които не държах.

Без спомен си отиваха мъжете,
изплетени от алчност и лъжа.
...Над моята камина грее цвете-
от този, на когото аз държа.