автор: Usmiv4ica

съвместно с
Ufff

Хипо има вярна стара теза:
животът става за поезия,
но не бива твърде да се глези
(може да ти се оплези)
ХИПОПОТАМският рай не е тук-
той на реката е в синия звук,
в реки от любов--->към житейско море
и никога няма светът да се спре.
ЕNERGYчен, с жените и виното(ах!)-
това е животът-миг сладостен грях-
утеха сред алчните АТОМни бури.
И нека шампанско да пръска мехури!

Така е но нека със теб да поспоря.
Че казваш обича - карминено страстни,
дълбоки и силни, прекрасни...
вина. Но аз съм го срещала, Уффче, и знам -
не точно те ще запленят един Хипопотам.
Той просто обича прозрачна и чиста.
Водичка ли казах?! Не, водка лъчиста ;-)))

Но за жените съм съгласна (ах!),
че вечно е поне със три от тях ;-))))
и все се чудя как ги балансира.
Умее май добре да ги разбира.

Защото всеки друг, по мое мнение,
сред писанките тез ще ми замисля отмъщение.
А той си е такова откровение,
че няма и да има подобно намерение.

И хи-хи-хи-по-по-най ще се захили,
дори ще каже че сме много мили!

Я давай тука да го разцелуваме
и на стъписването му да се любуваме!

ЧЕСТИТО!
Да си ни жив и здрав!
До сълзи да те разсмиват!
До болка да те обичат!
Много, много щастие и късмет, ХИПО!