автор: sashtata

В такава
остаряла без време неделя,
тишината е пазва на блудница -
щедра
и лесно достъпна,
но никога истински твоя…
Ветровити площади
и глутници улици
пазарят се за моите стъпки.
Ще седна ей тук,
до просяка
и ще разресвам очите си.
Ще разресвам дълго очите си
с нечия милост разсеяна,
с нечие сито безразличие,
с нечия съпричастност безмълвна…
Ще разресвам очите си,
докато тишината ми
и в теб проговори…