С промяната на обществото ни, се променят и гледните точки на подрастващите поколения.
Когато синът ми беше на 2 и половина годинки, минавахме край НХК - Плевен на път към река Вит. В двора на въпросния комбинат имаше 20 метрова тръба с огън в горния край. Изгаряха летливите остатъци при рафинерията на петрола. Синът ми стоеше на задната седалка и изведнъж започна да ме дърпа и да бърбори:
- Тате, тате, виж този огън, каква голяма дръжка има...
Щях да изпусна волана от смях.
Сега внукът на същата възраст, както си играеше, ме изнанада със следното питане:
- Дядо, дай сто лева?
Усетил учудването в погледа ми, веднага реагира:
- Ако нямаш, дай стотинки...
Дълго след това се смях, а после се замислих.
Ние ли бъркаме или децата от малки вече са пазарно ориентирани?
Въпросът май е с повишена трудност.